Да си отдъхнем….
“Живеем в най-интересните времена” е нещо като мотото над родените последните 40 години. След всяка голяма тъпотия си казваме “ще преживеем и следващата”, като вътрешна мотивация (от мотото) и като успокоение. Като в откъса от Алиса, в който Шапкаря ѝ обяснява, колко лоша е надеждата, останала на дъното в буркана на Пандора.
Мега динамичния поток от информация става все по-шумен и по-неразбираем, като целта му вече не е да ни привлече вниманието, а да го изгуби. Колкото повече се опитваш да вникнеш в смисъла зад случващото се - оставаш заблуден. Израза на англ. Pay Attention преминава в Lose Attention. Така работи комерса - първо плащаш - после разбираш, че си загубил, защото не си получил никаква стойност в замяна на Вниманието си. Ти си лууша от Дюн.
Дори да ти покажа цялото мазе с информация и синхроничности, които съм събрал, сякаш вече няма значение. Винаги ще има 33 и т.н - нали? Само това чакаш - да изкрещим - Илюминати! Шегувам се, ти си много повече от това.
В отпускарския сезон, на кой му се чете: “той направи това” - “оня направи онова” - “има го на филм” - се’тая. Цялото това мазе със синхро-архиви, ще прозвучи като ехо след стар виц - “тоя го знам”.
Реших да ти пусна едно стихче, от една недовършена глава в живота ми - да издам книга. преди 10 години бях много надъхан признавам си - щях да се подиграя на целия свят и да издам книга., но шегата си остана в/у мен и не го направих. Не, не е книга с поезия, но за мен е поетична :)))
Както и да е - “всеки иска да напише книга” дори и Стоичков :)))
i’m not so different, ok?
Докато преглеждах отново съдържанието, си избрах едно уж стихотворение, което не спазва вазовата поезия и не претендира за вапцарски вкус или смирненска ирония (добре де, малко само).
Шантаво е да се върнеш повече от 10г назад и да провериш дали още си спомняш как се четат тези редове, защото колкото и да не ти се верва…. не се чете като “аз съм българче, обичам” пред госпожата.
Не харесвам римите, освен ако те са използвани с насмешка и закачка - за сериозните неща хората пишат песни и създават мелодии, не търсят рима-рима под ред и през ред, като ученик пелтек.
Няколко пъти си позволявам да нарека мистичните синхроничности - поезия, да ме извинят великите поети, но така се вижда през моите sleep-и очила, така че този път без Тръмск и компания :)))
Без надежда да ти хареса ще се радвам да чуеш поне малко от мелодията :)))
ЖИВЕЕ ТЕБ
Не отказан плод, запълващ глада
в главата на причакващ организъм
но умиращ от срам -
вгледан
На вълни се движи гнева
от на шу́мата - шума́.
Нямаш още зъби за това
стой мирно и почакай на опашка
е вързана косата на тайната
едновременно с лопата
едновременно в ковчег.
Без завет и мелодия,
провала на непознатото
в теб.
Кладата на многото слънца
се слива в огъня на едното то.
Кожата усеща първите стрели
доброволно ги пропуска
за да се стартира брояча
на последните секунди.
Гледащи нагоре, усещащи в стъпалата
началото на слънцата
и пътят им през луната
отгоре на главата
на последния разрушител.
Споменът за бъдещето идва сутрин
вратата не прилича на книга
сънят пулсира с отворени очи,
заповедите на стари белези,
ноктите на следващите ти приятели,
близнаци.
Изкачването е само посока,
в подножието на коя планина стоиш?
Реката ме доведе в ниското
на семената в равнината
по кълновете и стеблата
до косите на децата.
Чакаш да дойдеш
си този дето идва
закъсняваш отново
си този, който умира
бързаш ли бързаш
не познаваш знаците
и сянката, която
живее теб!
2014г.
Благодаря ти, че остана до края!
В тоя сайт съм качил още две стихчета от тази несъществуваща книга, ако ти е интересно виж ги - кратки са.
и
Ако пък Вниманието ти има нужда от начесване - прочети някой от старите заглавия на сайта върни се назад във времето за да усетиш синхроничностите днешно време. В Архива има над 100 заглавия на всякакви теми - не моеш пове́рва.
Влез в ЧАТА и пиши - споделяй - питай, както искаш.
