Потопен ‘о земен съд
произхода намира дом,
там очаква да забрави
всичко наобратно.
Листо с гръбнак, глава, ръце
още ли държиш по вятъра хвърчило?
Имаш ли приятели да лазят
и пера различни да ти пеят?
Видя ли огнената топка днес,
не прилича на преди?
Клони помнят, бавно го споделят
не е тайна,
но се пази.
Пред брадвата не се споделя,
как огнената вечна мощ,
за миг изгасва за да пламне
и поглеждат го листата плахи.
Краят свършва точно отначало
пази се от кръг’оврата,
учеха ги клоните листата -
пазѝ се в кръговрата.
Вратата кръгла като камък
отместѝ се да погледна…
вътре няма никой,
сам стоя
без огън в пещерата.
____________________________
Светилника минава ниско вече
предупреждава я гората,
увеличава тъмнината и
първите вече падат по земята.
Без срам и капка жал
остават клони полу-голи, а
килимът се тъче от вятър,
вятър още непознат.
Пълен месецът изглежда черен,
портал на скрити мисли
и нещо ново, откровено
не отваряй кръг о'врата!
Старите листа дочуха
думите по пътя на водата
да чакат светилник в низината
и с него нагоре по гората.
Да се върнат, да посрещнат
цветовете и росата на децата,
да предадат завета на играта
и вече стари,
да направят място.
*
Добре дошли на борда!
Капитана е познат, но лесно се забравя
пък знамето не си го спомням.
В дъното дупка се отваря,
назад остава изток...
...нещо се повтаря.
2017г.
