Ако се опиташ да коментираш актуалните събития днешно време, ще бъдеш осъден. Това е почти сигурно, особено ако си позволиш да зададеш въпрос, в който се усеща, че се съмняваш в основния наратив. Имам гръб за подобни съдии и за това ще си позволя да не коментирам директно какво става в момента.
Напълно естествено ще дам пример с нещо, което изглежда няма никаква връзка, а просто се опитвам да си смуча някакви интриги. Предупреждавам те, да не се почувстваш подведен, но те каня въпреки това да минеш с мен през няколко изречения и картинки, пък си мисли каквото щеш.
По едно време много ме дразнеха хората споделящи цитати на известни личности, после разбрах защо го правят. Все търсим огледало, в което да намерим утеха на объркания ум, подложен на непрестанна атака от противоречиви логични истории. Всяка лъжа съдържа логика и колкото по – логично изглежда нещо толкова по-истина ни звучи и това е една от клопките на по пътя през ежедневието и духовния свят.
Как ще повярваш на нещо, в което няма логика? Какво казваш като те питат, Истина ли е това?
- „Има логика, може би да...“ често срещан отговор.
Така нареченото ни „първо внимание“ (това което плямпа и реагира) все търси логика и готови модели за да продължи или вземе решение. Но това сега ще кажеш, че ти е ясно, така че спирам. Само те предупреждавам за триъгълника на истината – логиката и лъжата, фундамент на страничните реакции от масовата хипноза насочена срещу индивида.
Ето го, чакай! Ето го цитата от Маханма Ганди :
"Клиентът е нашият най-важен посетител. Той не зависи от нас. Ние зависим от него. Той не прекъсва нашата работа. Той е целта и. Той не е външен на нашия бизнес. Той е част от него. Ние не му правим услуга,когато го обслужваме. Той ни прави услуга , като ни дава възможност да го обслужим."
Всички сме чували за Ганди, даже повечето хора си представят него в образа на Гуру, който разказва притчи на учениците си. Да, и такава роля са му лепнали... а той си има светска професия и въобще... не знам колко по-духовен би бил от някой друг обикновен индиец (колкото и тъпо да звучи). Та той се води освободителя на Индия от английските... де да знам как да ги нарека вече...
Започвам от Ганди, защото въпреки образа си на мъдър индиец... той не е наясно с интересни артефакти от историята на Идния, с които ние днес сме свикнали и сякаш винаги са били налични. Нещо което малко хора си дават сметка е че почти почти всички държави, които съществуват днес, в миналото не са били по същия начин част от една държава или „нация“. Всеки за себе си, дори и от една раса, Индия е гъмжала от дворци на различни владетели по едно и също време.
Когато англичаните правят шашмата с търсенето и намирането на индииците, оказали се индианци (или там както го бяха измислили, все тая.) започват да използват новооткритите ресурси на Индия, но техния интерес не е само материален(1757 до 1947). Те вече имат езотерична и окултна система, свързана пряко с соломоновите принципи, за това се втурват да превеждат стари текстове, които намират из съкровищниците на тия земи. Повечето „свещени текстове“ които днес приемаме за индийски, тогава не са представлявали голям интерес за местните, които изповядват различни духовни принципи.
Така без да разтягам още дълго, се оказва че любопитния бял човек научава езика на „диваците“ и започва да им превежда книгите на английски. И това ми звучи много важно нещо, също както и било още по-важно за индийците тогава. Тези които вече са научили английски заради „дългото английско присъствие“ научават за историческите си текстове именно от англичаните. Огромна част от населението на Индия не подозира за съществуването на повечето от тези текстове, които днес приемаме за „най-старите писмени доказателства за култура и религия“. Махабхарата, Учпанишади... РигВеда.
Един от тези късно научили е точно бунтаря, адвокат и пацифист Ганди. Той научава за Бхагават Гита от двама англичани вече в зряла възраст. Преди това не е подозирал за съществуването на подобен текст. Англичаните го използват да помага с превода и така Ганди се забърква в голямата каша на тези уж праисторически поезии.
Както много неща в историята и тази с управлението на Англия в Индия е ствол с много разклонения. На няколко места срещам истории за това как англичаните са впечатлили с логиката и структурата си на управление местните и те сами са се съгласили да им дадат власт. Което от наша гледна точка е много нелепо, но индийците са били много различни хора по онова време.
Бхагават Гита се превръща в основен източник на вдъхновение за Ганди и на места пише, че след срещата му с текста, става различен човек. Не заради него, ще направя една кратка разходка из този свещен текст. Правя това, защото актуалните събития на глобално ниво много приличат на историята от Бхагават Гита. Също толкова актуална и за семейната криза, която сега пращи с пълна сила.
Ерата на Дезинформацията в която живеем, неусетно ни изроди в неспособни и несигурни личности с прогресивно намаляваща индивидуалност. Това ни вкара в поредния момент на крайно разделение на база дезинформирания избор, който всеки сляпо се научи да защитава. Социалното инженерство достига до върха на възможностите си и има илюзията, че е на крачка от това да приложи тотален контрол и доминация. Това разцепи всички изградени социални структури една по една с контролирани експлозии. Дойде поредния момент, в който семейство се изправя в решителна битка срещу роднините си. В битка с предизвестен край. Нека ти покажа.
Само да вметна, че няма нищо религиозно и срамно да прочетеш тази поема, която никак не е дълга, но има много интересни и активни комбинации от думи.
Историята в Бхагават Гита на едро е следната: Представен е разговора на великия войн Махатма Арджуна с Кришна, по време на битката между два рода.
26
Арджуна там видя своите дядовци,
своите тъстове, вуйчовци, внуци,
своите учители и синовете си,
своите братя и стари другари,
27
своите сродници и благодетели —
строени в двете враждебни армии.
Като видя всички свои роднини
един срещу друг за война строени,
28
обзет от тъга велика, Арджуна
изрече тези отчаяни думи:
„Сега като виждам своите близки,
о, Кришна, събрани тук да воюват.
29
всичките крайници ми отмаляват
и от страх ми пресъхва устата,
разтреперва се моето тяло
и косата ми се изправя;
Това е от първа глава и още тук ясно се усеща връзката с днешните събития случващи се с русите ни братовчеди на север от Черно море. Текста продължава с огромните колебания на Арджуна, който не вижда защо му е царството след като толкова много негови роднини и учители ще измрат, макар да вижда, че отсреща са готови да избият неговата армия, без чувство за грях.
Всичките терзания на Арджуна са образец за качествата на войн, който е готов да поеме по духовния път и да интегрира за последен път физически концепцията за война. Предстои му да научи уроците на йога. Във втора глава се включва и Кришна.
11
Оплакваш тези, които не трябва.
Макар с мъдри думи. Но мъдреците
не оплакват нито напускащите,
нито живеещите в тялото,
13
Както Жителят в тленното тяло
от детство, в младост и в старост минава —
така ще премине и в ново тяло.
Това не смущава мъдреците.
16
Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност.
17
Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.
Тук ясно си личи идеята за прераждането и вечността на времето... което явно не съществува другаде освен на Земята... „място-време“... само „време“ сякаш няма.
20
То нито се ражда, нито умира.
То съществува и не престава:
отвъд раждане, смърт и промени —
с телесната гибел то не изчезва.
23
Не се съсича с меч въплътеното,
не може да го изгори и огънят.
Него нито водата го мокри,
нито вятърът го пресушава.
Всички тези доводи от устата на Кришна са всъщност първите уроци на учението му. Войната, която предстои да се случи е вече решена. Всеки войн трябва да знае съдбата си и да изпълни сюжета на героя докрай.
33
Но ако от тази битка за правда
ти се откажеш — сам поругаваш
своя върховен дълг, свойта слава,
и така тежък грях си навличаш.
34
За твоя днешен позор ще говорят
и бъдните хора през вековете —
а за почитан човек позорът
е по-голямо зло от смъртта му.
35
Великите воини ще помислят,
че от страх си избегнал войната.
Тези, които са те почитали,
ще започнат да те презират.
36
И враговете ти ще говорят
с подигравателни думи за тебе —
ще те осмиват като безсилен.
Такава участ за воин е страшна.
37
Ако загинеш — ще стигнеш Небето,
ако победиш — ще владееш Земята
Затова въстани, Каунтея,
с твърдо решение да се сражаваш!
Нали не усещаш да лъха на минало време. Тия концепции, от както са активирани, не са прекъсвали. Лидерите нямат избор. Назрее ли война, няма къде бягаш и да се криеш, ако ти си тоя на сцената.
45
Надмогни трите природни сили —
предмета на ведите. Отвъд лъжата,
над двойствени чувства, и необвързан
от притежания — пребъди в атмана
47
Насочвай ума си към действието —
но никога към плодовете му.
Не си поставяй за цел плодовете!
Не се привързвай и към бездействие!
48
Бъди от пристрастия необвързан.
В йога укрепнал — върши делата си
еднакъв пред загуба или сполука.
Защото йога е равновесие.
49
Действие, вършено за отплата,
е нисше спрямо йога на разума.
Търси убежище само в разума:
търсещите плода са нещастни.
50
Който се слее приживе с разума,
е над делата — добри и лоши.
Затова устреми се към йога:
йога — това е мъдростта в действието.
51
Мъдрите, съединени с разума,
изоставят плода от делата си.
Скъсват веригата от прераждания
и в неизменен покой се спасяват.
52
Когато твоят разум преплува
тъмния океан от заблуди,
тогава ти ще бъдеш оттатък
всички древни и бъдни писания.
Не е нужно си кришнар, че тоя текст да ти помогне, поне да се замислиш какво се върти в съзнанието на хората от много отдавна. Формулите и мъдростите не са се губели за дълго, но грешно и манипулативно са използвани почти от всички докоснали се до сила и власт.
Колко това се различава от невероятната поляризация, която се лее в момента? Изглежда всеки е избрал нечия страна и е готов да води не само словесна война с отсрещния полюс. Колко време е необходимо да избираме страна в спор с вече решен финал? Няма значение кой ще победи, докато сме затънали в илюзията на сетивата. Колесницата на Арджуна се тегли от 5 коня (на много места са 4), които символизират точно тези 5 сетива, с които боравим в материалния свят. Тези сетива теглят каляската напред, но този който управлява, управлява с разум, осъзнал постоянния стремеж за равновесие и връзка с духовните проявления на невидимия свят.
Хайде сега пак си избери отбор, купи си тениска и започвай да скандираш... хамстер в херметично затворен аквариум, подарък от Самсара.
62
Който в сетивния свят се вглъбява,
скоро привързване ще изпита.
Всяко привързване ражда желание
да притежаваш. А то — гняв поражда.
63
От гнева безразсъдство се ражда.
А от него — разстроена памет.
Без памет разумът се разрушава:
това е пълното разрушение.
Пак стана много дълго. Това е само до втора глава от 18. Разбира се няма да минавам през всичко подробно все едно съм некой гуру да ти обяснява. Ако ти е интересно и сам ще прочетеш това-онова. Пак повтарям не използвай религиозно тези текстове и концепции, защото ще се надуеш като балон с хелий.
Целия текст е един голям урок, до който все още имаме достъп. Света става все по-твърд и по наситен и все по-малко гъвкав и еластичен. Втвърдили сме се и следващото, което предстои е този корав продукт да се сцепи като камък на парчета. Предстои финала на голямата фрагментация на съзнанието, това как ще съберем парчетата ще определи къде ще се срещнем след последното затъмнение.
Всичко е налично, дейс-ползвай го!