„Неспециалистът мисли обективно за ябълката като за твърд обект, но ученият трябва да мисли за ябълката като за мимолетна част от цял цикъл.“
Тук б’ди неспециалиста! Layman.
Един лейман обаче не трябва да губи изумлението си. Да спреш, да се затвориш в света на възприятията и да забравиш, че това място е една споделена жива платформа, в която малко неща са невъзможни. Не спират да ме учудват единиците хора и техния подход в живота. Единиците всъщност са огромен брой майстори на изкуствата. С беден речник трудно се рисува, но искам да изразя удовлетворението си, от това че съм свидетел на човешкото чудо, изразено в чисти и искрени проявления, без да вадят на повърхността миризмата и тъмнината на подземията и обитателите му.
Има хора чийто живот е тотална интеграция на всичко сенчесто в човека, което чака да се прояви, от обикновена завист и лакомия до смъртоносна алчност. Не е нужно да покажеш на света колко си извратен и как са ти се отразили проблемите в детството, като превърнеш творчеството си в повторение и постоянно превъртане на психични травми. В момента такива са известните и популярни хора в галерии, концерти, театри и книги. Твореца днес дълбае навътре между сенките в душата си и ги изважда пред очите на публиката. Зрителя е закачен без да разбира, защо продължава да внимава в новата вулгарна култура, която се стича от всякъде. Внимава, защото припознава себе си в тая каша от емоции и хаос, своите травми и желания. Най-доброто успокоително.Няма си губя времето с невероятни таланти, бисерчета и всякакви перли на модерното изкуство.
Представям ти индивида Уолтър Бауман Ръсел. Не си го чувал.
Уолтър Ръсел е роден 7 години преди освобождението на България и умира 3 години преди първия албум на The Doors. За това време е овладял и практикувал всички изящни изкуства. Посветил живота си на това да изучи и да се усъвършенства чрез различните форми на изкуството, бил разпръснат във всевъзможни посоки. Това обаче никак не го дезориентирало, а го насочило към науката и научния подход. Има проведени часове лекции по научни въпроси.
Много е досадно да ти преписвам автобиографията му, за това се надявам, ако прочетеш до края, само да се поинтересуваш за детайлите. Защо се занимавам? Защото Уолтър Ръсел е поредния пример в моя живот, за това колко възможности са налични и колко тунелно вървим в синхрон като хипнотизирани от илюзията, че ... ‘не би ни стигнало времето да мислим за повече от 3 неща’. Има и много такива българи, без да се подценяваме, но това е «вносно».
Както много от така наречените гений Уолтър не завършва докрай училище, преминава от едно място на друго, като учи при различни инструктори основите на изкуството. Като млад изкарвал пари от музика, свирел и преподавал. Преживял неволите на времето, в което расте, се е интересувал от всевъзможни практики за усъвършенстване на индивида и възможностите на човешкия творчески акт. Убеден в силата на човека работещ в синхорн с природните закони и ‘феномени’ е развил цяла система от знания и практики, за това как да съ-творяваш света без да пречиш или доминираш.
Без да слага себе си или въобще човека над Великия Дух, без да се издига като индивид в полза на себе си, а да бъде пример за това как тече потока на сътворението чрез човека. Как да вдигнеш изкуствените бентове и да си съучастник в естествения прилив на живата енергия. Огромна част от разбиранията си Уолтър Ръсел намира в електро-магнетичната природа на света, в който живеем. Успява да даде пример, как всичко което ни се случва е подвластно на силите и ефектите на този танц на полярностите.
Ако разгледаш дори наличните чертежи и графики на негово име в гугл и си виждал нещо подобно преди, ще се ориентираш колко подробно и доста научно са представени разбиранията му. Повечето не разбираме какво виждаме, но ако отделиш малко време, сложните графики започват да говорят, природата ни ги припознава, защото всичко това е заключение в следствие на природните закони, въпреки че не можем конкретно да кажем – Да това е!
Не се притеснявай, на негово име има институт, има студенти, има дори цял музеи с произведенията на Уолтър Ръсел. Не е останал незабелязан, просто не е популярен. Не е преведено нищо на български, което ме прави да изглеждам все едно ти показвам някоя много яка ъндерграуд банда дето не си слушал и сега може да се фукаш. Се тая, идеята която провокирам е: не свърша нещо вместо теб, а да те бодна малко с цел да ти активирам вниманието. Да подсетя и теб и мен, че нямаме оправдание да сме токова ограничени от „Не ми стига времето“ и „Това е много сложно за мен“. Не, не казвам че всички трябва да четат квантови уравнения, не се хващай за вече счупен клон.
Ако не ти пука за науката и подобни сложности, може да разгледаш картините му. Рисувал е с всякакви бои и инструменти, а произведенията му носят полъх от духа на вселената. Твърдял е че всичко което прави е продукт на светлината.
Скулптурите му също са от всевъзможни материали и техники. Звучи и изглежда невъзможно един живот да стигне за всички тия занимания, но изглежда това е крилата фраза от училище. Мястото където се профилираш и излизаш конкретен ... профил (profit). Имаш си конкретна област за развитие... просто не ти остава време да се занимаваш с други работи.
Основното нещо, което мен лично ме впечатлява в работите на Уолтър Ръсел са неговите книги. Освен всичко човека е имал и много време да пише и обяснява разбиранията си за живота с думи на лист. Липсата на достъп до тези текстове в България засилва прикритието на подобни личности. Днешно време все повече учени се обръщат към Ръсел за вдъхновение и неговото име изплува отново.
Може би чак сега модерната наука започва да свързва духовните измерения и идеи с тези на материята, а Уолтър Ръсел е комбинирания образ, който спокойно чака своето време. Неговите текстове са лудост за науката по времето, когато е бил жив, но вече много хора са минали през неговите курсове и сега са разпръснати във всевъзможни области на живота. На сайта му има дори курс за 200$ с видео лекции…
Спирам се от цялата тая лудница на неговата книга „The Universal ONE”. Това е текст, който представя „нова цялостна космогония на центрирана върху ума електромагнетична вселена“. Сега не се възбуждай, че този е поредния който обяснява, че всичко е в Ума и ала-бала, всеки е отделна вселена и подобни newage набухватели и надъхватели. Човека не се е изживявал като гуру и това го е спасило от много беди.
„The Universal ONE” е написана и не е редактирана нито веднъж. Целия текст е създаден докато като Уолтър Ръсел е практикувал 40 дневна активна медитация. Няма да задълбавам какво е правил, защото си е негова работа, но и той по примера на Исус прекарва няколко дни в пустинята на своя ум, от където се връща с целия този текст. Стила му е доста библейски така да се каже, но все пак се опитва да изрази сътворението на света, от гледна точка едновременно на науката и познанието на духа. Без съмнение целта му е била да бъде възприемано като научен труд.
Книгата съдържа подробни описания, таблици и различни графични изображения на електромагнетизъм, вълни, цветове, музикални тонове, химически елементи. Описани са различите взаимоотношения между природните сили и закони. Една цялостна концепция за вселената.
Позволих си да направя опит за превод на български преди повече от година, което би трябвало други да правят, а не аз, сричащия. Ще споделя превод на първа глава от книгата, надявам се да не се изплашиш. Повтарям, че не пробутвам религия. Ако ти е интересно прекарай няколко минути над тези редове, без да се съпротивляваш все едно си вързан на каишка. Идеята е да се опуснеш от каишката, която те тегли след чуждата воля.
Прочети ако искаш:
Няма да продължавам, защото историята на Уолтър Ръсел е свързана с интересни хора като Н.Тесла и Айнщайн и всякакви популярни учени и артисти. Има пикантни информации, но не съм клюкарката Пенка, така че няма да се излагам.
Без да се напрягаме, за кратко ти разказвам за един човек, който чрез работата със себе си и наличната информация и инструменти е успял да превърне света около него в жива лаборатория. Усещане за отгромния потенциала на херметически затвореното място, в което се намираме.
На англ hermetic seal (затворено) означава също и печат. Запознай се херметичните принципи и ще ме разбереш. Нищо не напуска Земята, не и с това си тяло, но това звучи много невярно все още... нали?
Докато очакваме по-добра графика на дигиталните симулатори, одухотворения свят къса връзка с познатите сетива и все по-трудно ще ти бъде да се преорганизираш в следващата версия на играта. Не се надявай на роботи и бластери. Подготви се за света, в който всичко живо е проявление на природния дух... истиската Анимирана Вселена. Не от рисуваната анимация, а от усещането за Анимизъм и поставянето му в центъра на твоето внимание.