Скачам на следващия аспект от жестоката атака срещу семейството и съставните му части. Освен че по онова време атомната бомба вече е измислена и е основен инструмент за сплашване и манупулация, тя все още не е пускана срещу реален опонент. За това е време да отворим Дверите на възприятието и да влезем през вратите, които са ни заложени от Mr Mojo Raisin.
Олдъс Хъксли и неговата стихосбирка са инспирацията на Джим Морисън за името The Doors. Хъксли умира 22.11.1963г болен от рак, но по интересното е че неговата смърт остава в историята като: Пожелал на жена си доза LDS и на втората умира, класик. Още по интересното е че умира няколко часа след убийството на Кенеди, хах. Сега, защо The Doors?
Всички знаят по нещо за тая банда... но най-пикантното може би е в самия произход на бандата. Джим Морисън е студент и учи кино в Калифорния, отделно се интересува и чете митология, антропология, езотерика и поезия. Има симпатии към архетипа на Дионис и това е видно през малкото му години живот и шаманските препратки. Това момче произлиза от военното семейство на адмирал Морисън – бащата, който Джим прикрива и измисля много неверни истории за него докато е жив. Години по-късно старите връзки изплуват на повърхността и сега ще разгледам част от тях.
След като Beatълс вече са инсталирани, Кенеди е застрелян, младите се евът на воля, сме готови за война и нещо, което да обедини бъдещите хипита, които от своя страна трябва да спрат да четат книги. През 1964г се случва инцидента в залива Тонкин (до Виетнам), при който виетнамски боен кораб изстрелва няколко торпеда към американски боен кораб там. Това събитие фактически стартира войната във Виентам. И защо го казвам? Защото капитан на американския боен кораб е бащата – адмирал Морисън.
Така вече явните опоненти излизат на сцената, въпреки че не се излъчва директно по телевизията. Сина е изправен срещу бащата и новото ще трябва да убие старото за да може да Break Trough to the other Side. The Doors са групата стартирала Виетнам anti-war кампанията, комбинирана с психаделици, секс и алкохол. Какъв удобен опонент си имат жадните за война или по-скоро – каква безпомощна боксова круша са си създали. Виж пък, кой ще продуцира музиката на новосъздадената банда от... „не професионални музиканти“...
За да направим някаква своеобразна рамка ще кажем, че Дорс са банда, която стартира и издава големите си хитове без участието на бас китарист. За това малко преди всичко да приключи към тях се присъединява басиста на Елвис :)) за да направят Raiders on the Storm, радио френдли.
Британската музикална инвазия в щатите си има и своите анти-герои Ролинг Стоунс... които са го играли обраното на Бийтълс (ама същото), но те имат такава явна симпатия по дявола, че ме е срам да ги събличам с думи тия сухи дъртаци. Преди години си свалих дискографията им и беше от 200+ песни... беше преди повече от 15 години, а те все още се чанчат по сцените. Пожелавам на децата ни... да не ги слушат :))
Другата гнусотия на рокен рола е че подведе света в маскирана симпатия към злото и тръпка от това да го предизвикваш. Тъмното и сатаниското се вписаха в харатеристиката на бунтарите и под добре скалъпена маска на социалния мениджмънт, експеримента може да се смята за успешен. Това привличане към дяволското е свързано главно със обещанието за безгранични сексуални удоволствия и състояние отдалечено от духа. Това е холивуда, в който симпатизираш и носиш фланелки с лика на лошия.
Общо взето не можеш да извадиш някой конкретно извън цялата схема. Всички са вътре и всички изпълняват съзнателно или не отредената им роля в културата. А културата повтарям е най-влиятелния модификатор на обществото, без значение дали то приема или отхвърля вече налично културно явление. Няма да започвам с Боб Дилън, защото той се води американска фолк музика и би трябвало още по-малко на ни засяга, но той е вързан яко от много отдавна в кълчър мейкинга и е вдъхновение за поколения наред. Песента му "Mr. Tambourine Man" е класически култ поддържан жив през годините и то виж как.
Боб Дилън свири акустична музика, не електрическа. За това той трябва да бъде съживен в новата електрическа ера и това ще бъде направено чрез групата The Byrds 1965г… да се бърка с Лондонската The Birds 1964г... странно съвпадение, което няма да дълбая вместо теб. Американската The Byrds стартират с първи албум на име "Mr. Tambourine Man" естествено! „Господин Тамбора“ или г-н Барабанист или оня козела с барабанчето от преди малко. Барабана отново е в центъра на нещата обграден от електрически инструменти.
Тая песен е свързана с проблемите на бандата в Англия свързани с явно орииналните Birds. Освен това се води и някакво начало на психаделичния рок, няма да споря с хронолозите тоя път. Само да допълня нещо за името Бърдс преведено птички или познати на английски като Chicks… чик-чирик, така казват на готините жени – на вулгарски - пички... много близо до търсеното – Птички/Chicks. Не спирам да насочвам, коя е една от основните цели на психо атаката. - жените.
Много смешно и актуално ми прозвуча изречението, че както едно време китарите от кухарки са станали електически, така и с днешните автомобили... има нещо криво тоя ток.
За да не изглежда, че се фиксирам по жените и аз, ще се застраховам, че усещам атаката по мъжете не по-лека. Предстои да се впусна в още по-голяма тема табу сред рокен рок и метъл феновете, но за пред мен си съм длъжен. Това е темата за разводняването на мъжкия стереотип или така да се каже неговото естрогенизиране. Това е дългогодишна практика и занимание на голям раздел рокери. Но за целта няма директно да се нахвърлям върху хомосексуалните и различните, а ще потърся по-скоро лек под формата на оправдание.
Оправдание, че въпреки лични избор, капана е готов да щракне и без да си посегнал директно към сиренцето.
Ще завърша хипитата с едно много интересно нещо, което ми попадна во интернето. Понеже и модерното вегетарианство и анти-материалната култура се коренят в хипи движенията от 60те години забелязах, че днешното LFGD+Q общество си имат или по-скоро са си припознали гръцки бог – покровител и то не кой да е... ама негово хлъц превъзходство двойствения Дионис.
Да оставим, тези които се търсят в историята и се намират на сцената на позора в ролята си на жертви. Едно е ясно в тоя свят казано бакалската:
Жертви няма
Само Доброволци
Прескачаме 60те години на психаделия за да отворим портала на 70те, защото след като войната във Виетнам приключва, видно няма срещу какво да се протестира, така че идва следващата не толкова пъстра и разголена ера, която да умаловажи изграждащия се музикален професионализъм на групи като Pink Floyd и Led Zeppelin. На сцената се появяват Sez Pistols и с безозбразно семплата и олигофренска какафония, която произвеждат се вписват в историята като първата пънк рок банда.
Те естествено не са никакви музиканти и не е нужно да вярваме на слуховете, че хероина не е излизал от кръвта им. Такава е понякога тактиката на усеселителната индустрия да те държи на преден план, докато вътрешно може и да се съпротивляваш.
Sex Pistols са провокация и съвременния бунт на работническата класа. Това обаче е поредния ФРОНТ, който пази зад себе си като бомба със закъснител днешните социални промени свързани с приемането и толеранса към „различните и алтернативните“. Ако се загледаме в днешните лгбткю паради ще забележим отломките от всички субкултури от 60те години насам.
Може да започнеш с мъжаги културисти стил Арни, само по слипове, да минеш през всякакви депресирани обиновени типчета с кецове и ризки наричани битълси, през вече цветните и пънкарски прически на лесбииките и цялата електро рейв култура (за която неам нерви да храня), минем през класическите чалга гейчета с лъскавите и травестиски облекла от брилянтин та да стигнем до някакви елегантни персони носещи се като средновековни сифилистични лордове и докеси.
Няма да слагам снимка – представи си ги само!
Без да се спираме много на пънка само ще спомена, че той е причината за създаването на няколко стила (една и съща музика), но с разлика в текстовете приложена към уж различни субкултури. Говоря за скинарите, пънкарите и расистите скинари, след това скейтърите и всякакви пързалящи се. Те всички са част от едно алтернативно движение обединяващо различните, въпреки че вътре в примитивните си идеологии едните мразят другите, пренебреквайки общия си произход. Дори може да се каже, че един и същ е принципа, с който ги затъпяват и наелектризират - чрез постоянно търкане и повторение. Това важи за голяма част от електронната музика, но не от мен този път.
Може би в третата част на този текст ще премина през разкоша на 80те години, когато изгряват големите металисти. Тогава ще навържа как цялата тая хеви метъл история освен, че лъха жестоко на предстоящия трансхуманизъм, ама ни е заляла и оставила историята пълна с мъже изгледащи като жени... как и да е това си го оставям, че трябват много снимки.
Сега да не си изхвърлиш любимата тениска на Уайтснейк или да спреш да слушаш Ван Хален... ако имаш радио в колата – няма да успееш! Тънкото ми намерение е да имаш впредвид, с какво се увеселяваш, защото следващия път като ти дойде отнякъде някоя откачена идея.... да не се чудиш от къде е.
Може да ти изглежда повърхностно, но наистина не искаш да задълбавам в текстовете и обложките за да извадя вода, която ти най-вероятно не пиеш през деня, защото си част от някоя субкултура и ще има шанс още повече да се засегнеш или да си помислиш нещо лошо... Така че приключвам с тая рамка, която започнах да правя със Sex Pistols и техния Nevermind the боклукс. Приключвам я чрез Нирвана.
Ко ще кажеш – кеф – Nirvana – end game. Точно така. Нирвана слагат края на поп музиката и опитите на разни там „про-та“ да измислят нещо ново. Групата Нирвана слага края на рокен рола с вечно-повтарящия се албум – Nevermind. Да тоя с бебето и доларчето, Да, почти същото име като албума на Секс Пистолс. Става въпрос за доларчета и да не ти пука... Кърт Кобейн крещи в песента си No, I don’t have a gun и въпреки това всички знаем, че той се е застрелял с пушка... Nevermind the bollocks, mate!
И като за капак вместо да нахейтя нщастния природозаличител, the biggest crap in the universe bono, ще го хвърля на барабаниста на Нирвана – Дейв Грол. Нали барабаните са в центъра на нещата, както писах. Е сега този Дейв е в центъра на досадните Foo Fighters, като вокал и китара – ужас! Писах в предишните от къде идва името и т.н... пак за извънземни става въпрос. Но по-якото относно дейв и фуу:
За последния запис на албума, наемат някаква къща-студио, която уж е обладана от духове... Започват да снимат едновременно филм и да записват песните от новия албум. Честно – ни съм го слушал, ни съм щял, но интересен е трейлъра на име Studio 666. Много тинейджърска драма за обладани от тъмни духове метъли, които явно ще им се случи нещо лошо. Накрая на трейлъра Дейв (бившия барабанист) учи настоящия барабанист на Фуу Файтерс, явно някаква песен обладан като вампир и изведнъж вади чинела от комплекта барабани и го... убива?
Нямаше да е голяма драма ако след няколко месеца или седмици(не ми се проверява) барабаниста умря и в реалния живот... е тъй от предозиране с лекарства или сърдечен удар... има ли значение.... май той точно, не се обеси. Видях сина му да свири вместо него на някакъв концерт.
Нирвана поставят началото на така наречения грънч и обявяват края на рока завинаги!
