Продължава преследването на улики, алибита и различни веществени доказателства, за това колко старателно пренебрегваме пъстротата и дебитите от информация, които летят в околовръст всичко наречено видимо и невидимо. Сякаш можеш да хванеш каквото и да било и да го превърнеш в история, но ако опиташ се оказва, че само така си представяш разнообразието и непредопределеността на живия опит. Голям е шанса да се окажеш с глупава и зле скалъпена историйка по тема никому интересна.
Стартирам с един от главните герои на дъската. Колко и странно, това не е досадния Меркурий, а мексиканския Кецалкуатъл. Пернатата змия, бог Кецал на ацтеките – мезоамериканци. Рисунките и идолите на Кецалкуатъл са на пръв поглед доста комплексни и нетренираната амигдала има склонност да пренебрегва детайли около конкретното изображение. Това важи за всички мезоамерикански картинки... няма нищо случайно или нещо изобразено просто за да запълва място, така че внимавай и може да откриеш много неща, за които няма да става въпрос тук.
Колкото и нелепо е да обяснявам, ще трябва. Какво значи и за какво отговаря това божество при ацтеките? Освен че е перната змия, почти директно преведено от езика науатъл, също се разбира и като най-мъдрия, този който отговаря за знанието при ацтеките. Освен това е приеман за бог на слънцето и вятъра. Това с вятъра е важно, защото хората по онова време не са били научени от извънземните кое как се казва, а са характеризирали природните явления, които наблюдават и са причислявали свойствата и ефектите на тези така наречени богове като Кецалкуатъл.
Достижения на древните хора са се случвали във времена на сравнително подсигурен живот. Периоди, които не са свързани с манталитета да оцеляваш ден за ден и хората са имали времето и спокойствието да усетят ритъма и мелодията на различните цикли в природата. Натрупването на спомени води до усещане за време, а това така наречено спокойствие води до желание за все по-голямо разнообразие. Натрупаните знания с времето имат нужда от една голяма книга в която да бъдат записани и за справка – запомнени.
Да пишеш книги изглежда присъщо на народите от тая страна света. Там по америките, както знаеш имат по-различен начин на предаване на тези спомени и достижения на знанието. Не че е кой знае колко различен от каквото и да било друго (както ще видим), но ... така да се каже е по-визуално-символичен отколкото обяснения с думи и текст под линия и индекси с източници. Древните мексиканци са решили проблема с библията като са направили тези огромни каменни календари и часовници... че ум да ти...
Без отклонения – Кецалкуатъл отговаря за планетата Венера и има брат близнак на име Xolotl (неизписвуваемо на бълг.). Този Xolotl е изобразяван с кучешка глава и ролята му е да съпровожда душите на умрелите (от издателство Анубис ;). След като вече показах как се движи Венера и какво значи това митологично, тук пак срещаме същото. Кецалкоатъл и брат му Xolotl са двете фази на Венера като Вечерница и като Зорница.
Може да се проследи движението на Венера спрямо Слънцето след 1500г с Stellarium гледано от Мексико сити и се наблюдава един доста последователен „танц“ между двете светила, в който двете пресичат пътя си многократно. Това са били природните сигнали използвани за правене на ритуали, доста често свързани с жертвоприношения. Пернатата змия в тяхната митология е Венера – Кецалкуатъл.
Не бива да се забравя образа на планетата Венера, защото при много народи се асоциира с идеята за трикстера, измамника... Прометей, този който е дал на хората огъня, е много популярно сравнение с тикстер, но и много рядко се влиза по надълбоко защо той се свързва с Венера. Очевидно Прометей е the bringer of light, директно преведено Lucifer, като в оная песен - ... son of the morning…е The Morning Star- Venus. Кецалкуатъл също играе подобна роля въпреки, че ацтеките си имат отделено тикстер божество Хуехуекойотл / Huehuecóyotl. Свещения койот при северноамериканците отговарящ за същото.
Ацтеките могат да претендират за най-голяма точност в астрономията сравнение дори с Шумер и Египет. Тяхното знание е разпространено и по двата континента. Мексиканците имат своя супер известен календар, който си е международен символ на Мексико. Същата история като майския календар за края на света.
Няма как да прескоча и да не нахвърлям как работи този календар, който е разшифрован до едно ниво. Първо трябва да се каже, че това е слънчев календар, при народ който брои дните от месеца по луната. На календара има 4 различни образа, които символизират различните слънчеви епохи. В митологията им има различни истории за това как са се родили боговете, но основното което правят е да създават нови, все по-добри и мощни слънца. Така синовете на Ометеотл създават различните епохи на земята.
Така ако започнем да разглеждаме картинките виждаме четири различни епохи. По часовника първата картинка на мястото на 1ч е първото слънце и така до 4. Последователността е обратна на часовника. Започваме с образа на ягуара – първото Слънце. Сега вкарваме и астрологията и четирите кардинални знака и ще ги асоциираме с тези четири слънца на ацтеките. Ягуара - Nahui Ocelotl е съзвездието/зодия Лъв. В тази епоха са създадени великаните и слънцето е било някак недоразвито. Интересното в мита за създаването на тази първа епоха е какво прави Кецалкуатъл, след като не са доволни, от това което са направили със Земята. Хваща една бухалка и удря по главата брат си Тецкатлипока/ Tezcatlipoca (който преди това се е превърнал в слънце), като го запраща дълбоко под водата. От където той изкача като ягуар, избива великаните и слага края на първото слънце и се превръща в съзвездието Голямата Мечка.
Втората картинка е на маймуна – Ehecatl отговаряща за вятъра и Второто Слънце. Отговаря на съзвездието/зодия Телец. Кецалкуатъл превърнал се в новото слънце, създава хора, които се изхранват с царевица – Macehuales. В края на епохората (676 години 13х52) изгонения брат Тецкатлипока се завръща за отмъщение и със ураганни ветрове издухва Кецалкуатъл и голяма част от хората. Тези които са се спасили са превърнати в маймуни и населили джунглите.
Третата епоха започва с доминацията на дъждовния бог Тлалок/Tlaloc, който става Третото Слънце. Бог на плодородието или този който покълва семената. Симолизира епохата на Егото респективно съзвезидето/зодията е Водолей а животното на картинката е пуйка. По кратка епоха от 363г, в която хората се хранели с порасналите от водата семена, приключила след като Кецалкуатъл разрушил света с огнен дъжд. Хората били превърната в птици.
Четвъртото Слънце е подарък от Кецалкуатъл към жената на Тлалок – Chalchiuhtlicue (ихаа). Нефритената жена символизира водата и е изобразена с риба на календара и отговаря на съзвездието/зодия Скорпион. Това е епоха непрекъснат дъжд и големи наводнения превърнали хората в риби. В края на тази епоха 312г, 6х52 небесата се стоварили и притиснали земята.
В края на тази епоха двамата братя Кецалкуатъл и Текатлипока се сдобрили и решили да пресъздадат света наново. Застанали в двата края на света и се превърнали в дървета и с величествените си корони изтласкали небесата нагоре. Баща им ги наградил за това, че най-сетне са се разбрали и им подарил звездите и млечни път, както и да ти звучи този подарък.
Сдобряването на братята довело до създаването на едно ново Слънце, по-мощно и такова, което се храни с човешките сърца и тяхната кръв. Тогава били създадени много хора... били научени да се размножават, за да има достатъчно кръв... за Слънцето. Е това е митология... евреите и с техния Яхве пасти да ядат.
Петото Слънце в мешикансия календар се пада по средата. То представлява принципа на движението. До преди тази епоха не се казва нищо за луна, защото до през първите четири слънца, луна не е имало. Петата епоха настъпва след като братята Кецалкуатъл и Текатлипока жертват синовете си в името на по-високите богове. Кецалкоатъл хвърля сина си в огъня и той се превръща в новото Слънце, а Текатлипока хвърля своя син във въглените и прахта от огъня и той се превръща в Луната. Така света се разделя на ден и нощ и това движение на двете „светила“ маркира епохата на движението.
Това е само един от няколкото налични варианти на мита за създаването на света. Няма как да разбереш следващите редове без да се споменат тези неща. Ако си чел или знаеш по-различна версия... изглежда напълно нормално. Древно Мехико е голяма територия и не всички са разказвали едно и също, както навсякъде, както винаги.
Важното е да вникнем в самата история, не в детайлите кой точно какво е направил, а да запитаме как тази хилядолетен епос би вършил работа в ежедневието на обикновения мешика по онова време. Веднага би си помислил, че това е форма, с която са си предавали уроците по история и религия. Може също така да се приеме и като иницииращ процес, пример за човека как да издигне духа и преживее играта на Земята. Едно нещо е напълно ясно – преди епохата на Петото Слънце не е имало време, не е имало Луна, няма спомени, а Слънцето е било много слабо (друго), а по земята са бродели великани. Това с великаните го има и от тази страна на света. Книгата на Енох, мита за Гилгамеш и началото на старогръцката митология са малка част от историите за великани.
Това е така да се каже увода на приключението. Следващите #пъти ще прескочим академичното тълкувание и ще се разходим из жертвените клади на старото време докато ревизираме модерните митове създали днешното движение на Новата Епоха. Как без проверка сме скочили в света на халюцинациите и илюзиите на просветлението, а то е се е превърнало в кръвожадна корпорация с канибалско меню.
