Този път малко небивалици по повод големите имена в литературата.
Pt.1
Едгар Алън По... повечето трябва да са го ‘чували’ или поне са гледали някой филм по негов разказ. Макар като разгледаш филмите... не са много популярни. Дори самия По изглежда не толкова атрактивен днес. Има няколко книги на български... и подобни кратки ‘есета’ по негов адрес в интернет. Поп-културата има разни вдъхновения от него, разхвърляни сякаш безразборно.
На кратко ако те интересува: Едгар Алън По е човека въвел в хамериканската литература няколко жанра произведения и е най-вероятно първия писател, който се издържал с писане и критика. По онова време разпространението на книги не е било толкова масово, въпреки че бая са принтирали. Писателите са събирали хора по различни места и са чели на глас произведенията си. Ако си нов... как иначе? Живял е от 1809 до 1849г - интересно време, Иван Вазов таман ще се ражда.
Защо ми трябва да се занимавам с този Алън По... защото човека е поредната историческа личност, която изчезва ненадейно, а част от творбите остават почти два века под тежката цензура на критиката. По е срещал много жестока съпротива срещу стила и историите, които пише, особено след смъртта си. Тогава лешоядите пренаписват историята му за следващите 150г. Обвинявали го, че бил толкова поетичен, че звучал вулгарно и цинично. Имал е своя версия за науката, философията и религията, която странно се разграничавала от тогавашния наратив. Разказите и поезията му са извадени дълбоко от света на въображението и ужаса в тъмното на непознатото. Не след дълго си казах – ЕВРИКА, тоя държи поне няколко джокера.
По какво се гледа един автор... от къде да знам... по последната му творба? Там си личи до къде е стигнал с полудяването си. Едгар Алън По пише последната си книга с име „Еврика: Прозаична поема“ – есе. Твърди че това е най-доброто нещо, което е писал и започва да го чете публично. На следващата година, по необясними и днес причини умира на 40г. Всички медицински документи са изгубени и в пространството летят истории от всякакъв вид. Много дълго време и заради една реплика в едно от произведенията му (“Черния котарак 1843г”) се е смятало, че е бил пияница и накрая алкохола и успокоителните го довършили. И преди 200 години пак това е била причината за смъртта на артистите. Обаче 200 години не са малко и доста неща са изплували на повърхността от тогава. Днес е ясно, че По нито е бил пияница, нито наркоман. Дълго време са го смятали за атеист и невярващ в бог, което е направо смешно, след като прочетеш дори и едно негово стихотворение.
Това е много на кратко нахвърляно, това което за сега ми върши работа. Историята му е пълна с интересни и заплетени ситуации. За това ти сам може да ми кажеш ако знаеш нещо. Мен ме интересува последната му работа - «ЕВРИКА», защото съдържа толкова много информация и представя толкова алтернативна гледна точка за света, че ми се вие... свят. Дори днес този текст е активен и може би съдържа някои отговори на въпроси, които получават все по ‘научни’ измерения и квантови решения.
Първо... Заглавието!
По е твърдял, че литература с пряк смисъл спира да се нарича изкуство. Така че веднага проверяваме от къде излиза тая ... Еврика и бързо налитаме на поредния ‘мит’. Този път намираме един от талантите на научния процес – Архимед. Този дето можел да преместил света с един лост, същия с многото закони по физика. Разбира се той е живял 212г. пр.н.е. но чак средновековието, европейците се вдъхновяват наново от оцелелите над 15 века писания на древния грък. По късно след 1900г се намират още потвърждения за математичния подход на Архимед и той си остава един от светците в старата наука.
Връзващата дума „Еврика“ идва от „Закон на Архимед и златната корона“.
Естествено заради златната корона се хващам за думата. Ето и историята за короната и Eвриката.
Короната от историята естествено е златен лавров венец, любимото и на цезарите. Случката я няма написана от самия Архимед, но си стои като една история без нужда от легитимиране, просто звучи готино и винаги вниманието ти е отвлечено от това, че си визуализираш крещящ гол мъж насред града. Точно така изглеждат «учените» - луди и вдъхновени.
Алън По пише „Бъчвата с амонтилядо“ 1846г в която изразява спорни коментари относно Масонството. В разказа има оплетен масонски ритуал, който посветените разбират като подигравка с тяхното знание. По това време в Америка е имало анти-масонско политическо движение, но няма информация По да е бил масон или анти-масон. Интересното е че е раздвижил страстите по темата, въпреки че след като основното му занимание е критиката си е позволявал различни смели коментари по тогавашното изкуство.
Това може би е свързано със смъртта на По... по това време масоните трупат сила и политическо влияние след като предишните векове са били гонени и цензурирани. Албърт Пайк, най-видния масон е роден по същото време 1809г. Джузепе Мацини - 1805г, Гарибалди – 1807, Раковски – 1821г. Част от визионерите на световния масонски преврат за завладяване на света, прикрит под формата на национални революционни движения. След Френската революция (1789 - 1799), която се твърди че е масонска работа, движението трупа все повече и повече членове и влияние. Големите братя, които са основали новата държава Америка (1776г.), също са видни масони и въобще в тоя период е големия им разцвет. Но това го има на книги и в интернет от поне 15 години, така че ако ти е интересно – провери.
Тук няма да проявявам съмнения относно колко бил трезвен Едгар Алан По, приемам го за нормален човек на изкуството. Понякога артиста търси мимолетно спасение от потискащата реалност и това е претекст след като умре да му бъде лепнат етикет – пиянде – и всичко вече е оправдано и ясно. Тук става въпрос за човек на изкуството, който умира при съмнителни обстоятелства на 40г, а след смъртта му е принизен от „враговете си“ до психопат с вулгарен речник заради пиянството си. Дори и малко да разбирам английският му език е повече от ясно, че човека е с уникален подход към думите, словореда и контекста.
Прозаичната поема Еврика е посветена на Александър фон Хумболт – всестранно развита личност – учен. Занимава се с ботаника и география, изследване на водата и голяма част от метеорологията се дължи на неговите трудове и открития. Брат му е бил министър в Прусия и заедно основават Берлинския университет (1810г.). Хора на науката – немци, кой друг? На Хумболт са кръствени десетки животни, градове, върхове, паркове и всякакви природни забележителности главно в САЩ... интересното, че в списъка не присъства нито една локация в Германия кръстена на негово име... но има планина на Антрактида... както и да е. Живял преди и след смъртта на По, Хумболт е бил добър пример за научен подход.
Стигнахме до Предговора.
Още от първите изречения звучи, че нещо спорно ще се дискутира под шапката на идеята за Истина.
Вижда се още в началото доста интересно впрягане на думата Истина. Явно е че По е открил неговата истина, обаче няма как го обяви като ‘научна’ истина, а ще прикрие следите си чрез стила на Поемата. Ще вкара Истината в стилизиран текст, който не изисква наличието на факти и доказателства за идеите си. Обявява че това е Продукт на изкуството, но съдържа възкресяващата характеристика на истината, която дори нарочно прикрита до смърт, ще се издигне отново. Последното изречение явно е някакъв вид застраховка, за това какво ще съдържа текста и спорното му тълкование. Явно някой е бързал да даде оценка на поемата и още на следващата година след смъртта на По е било възможно.
От повърхността на историята можем да разберем, че първия който е обявил смъртта на По във вестник е някой си подписал се с име Лудвиг. След това се оказва, че този Лудвиг е всъщност Руфъс Уилмот Грисуолд, голям литературен враг на Едгар. Въпреки че толкова явно не харесва работата на По, този Руфъс пише биография за По („Мемоарите на псисателя“) и се опитва по всякакви начини да дискредитира вече починалия автор. Той използва фалшиви писма за доказателства и в продължение на времето работата му е потвърдена – лъжа. Въпреки че все още се използва за референция от интригантите, които искат да докажат, че всички хора на изкуството са вид луди наркомани. Така се пише история и днес, няма нужда да се чудим дали популярните личности с по 3-4 деца се самоубиват, защото губят смисъл да живеят...чак си правят примки и се бесят сами на касата на вратата... това са новини за идиоти.
Еврика, днешно време не е никак популярна и повечето ‘фенове’ на По или само са чували за нея или не подозират за съществуването й. Това най-вероятно е защото вътре в поемата се разискват много научни и духовни твърдения, които противоречат и на тогавашната наука... както и на днешната. Според сайтовете голяма част от твърденията в Еврика са доказано грешни и явно на никой не му се чете... за наука и духовен свят от доказан шарлатанин. Такъв изглежда Едгар Алън По след смъртта си до ден днешен. Въпреки че е много трудно да намериш конкретен пример защо и какво толкова е объркал на много места се среща информацията, че в поемата има неточни данни и твърдения. То толкова е достатъчно днешно време за да спреш да търсиш и питаш, трябва някой на който вярваш да ти каже – зарежи го тоя пияница си е фантазирал и край.
Моя филм не е такъв и няма начин да ме откажеш с елементарната си Cancel култура. Cancel натискам от много отдавна и чак сега разбирам колко е страшно и пагубно да практикуваш такъв манталитет.
Почва да става дълго и досадно за това привършвам. Следващия път ще пуснем по самия текст, който е изпълнен с чудеса и прекрасно написани изречения, готови да се изправят, както пред най-големите лабораторни учени така и пред духовните и шаманите. Не е преведено на български естествено... за Ервика има точно 3 изречения в едно от резюметата на гърба на сборник с разкази. На български съвсем никой не го еня за тоя текст, което още повече ме забърква в процеса.
Ще завърша с началото на първата глава...
Знам че е досадно и тромаво... неразбираемо и чуждо. Но това е научна критика от един от големите майстори на словото. По принцип вече трябва да си се отказал. Също е почти сигурно, че няма да си пуснеш аудио книгата, която е безплатна и да отделиш 4 часа да мислиш интензивно по въпроси, които не са ти ежедневна грижа. Е има няколко ненормалници, които си нямат работа.
Едгар продължава на втора страница с причината за това което ще пише:
„ Моето общо предложение е следното: — В изначалното единство на Първото нещо се крие вторичната причина за всички неща, с зародиша на тяхното неизбежно унищожение.
В илюстрация на тази идея предлагам да се направи такова изследване на Вселената, че умът наистина да може да получи и възприеме индивидуално впечатление.“
До тук прекъсвам. Следващ път ще разхвърлям малко от лудите идеи на този човек По. Още в първите страници пише за Аристотел, Франсис Бейкън, Нютон и то доста неочаквани неща. Но това не сега.
В заключение може да се напише, че вече има толкова много налична литература и информация, че е много досадно и изглежда безсмислено да се захласваш по такива «заешки дупки» , но това е 10% от това което може да се напише само до тук. Това е минималното, което ми изглежда достатъчно за да започнеш да събираш някаква смислена картинка.
По нататък ще е По-сложно.